Как да убедите родители си да ви пуснат на обмен в чужбина

За някои ученици, взели решението да учат в чужбина, едно от най-големите Предизвикателства, не е въпросът дали ще бъдат приети в програмата на мечтите им, а как да убедят родителите си, че идеята им е инвестиция за бъдещият им живот.

Мисълта да изпратят детето си далеч от родината е плашеща перспектива за много родители. Ето защо трябва да ги убедите, че това е една наистина добра идея - опитът, който ще придобиете е незаменим и ще донесе много дивиденти за бъдещото ви развитие! Все пак това е вашият живот, нали?! Докажете им, че имате контрол над него!

Бъдете отговорни във всички аспекти от живота си

Нека бъдем честни, ако се опитвате да докажете на родителите си какъв зрял млад човек сте (човек, който може да се оправя самостоятелно в международна обстановка), ще се наложи да демонстрирате зрелостта си на родна почва. Ако не можете да докажете, че сте отговорен човек в дома си, нямате никакви шансове да ги убедите, че ще стоите далеч от неприятности докато сте в чужбина.

Покажете на родителите си висок академичен успех и добро бюджетиране на парите си. Поддържайте стаята си чиста и подредена, помагайте с домакинската работа, избягвайте да се забърквате в проблеми в и извън училище . Постарайте се да изпъкнете във всички онези „досадни“ аспекти, за които възрастните обичат да се хвалят на приятелите си. Ако искате да се отнасят с вас като с възрастен човек, когато се обърнете към тях развълнувани по повод обучението в чужбина, тогава трябва да се държите като такъв!

Бъдете наясно с причините, заради които искате да заминете в чужбина

Доводи като: „Ще е мега яко изживяване!"; „Ще бъде най-голямото приключение в живота ми!"; „Защото искам да видя света“ или „Кога друг път ще имам възможността да яздя слонове в Африка?!" - не биха наклонили везните във ваша полза.

Важно е да убедите родителите си, че опитът в чужбина ще бъде от полза за вас и че няма да бъде само купон без край. Посочете по-задълбочени причини! Защо искате да отидете на обмен? Дали, за да научите нов език (качество, което винаги се търси) или за да добавите ценен опит към бъдещата ви автобиография. Може би искате да разширите хоризонтите си, да опознаете друга култура или да изследвате академичните среди в чужда държава. Да станете гражданин на света - да се научите на самостоятелност и отговорност. Кажете им!

Като проведете честен и открит разговор с родителите си (без да реагирате прекалено емоционално на причините, които те биха изтъкнали, за да не ви пуснат) ще им покажете колко пораснали и сериозни сте! Много родители смятат, че обменът е една „загубена“ година. Точно обратното – това е „бонус“ година! В по-късен етап от живота ви ще бъде много по-трудно да намерите време и ентусиазъм за обмен. Тогава и адаптирането към нова среда не е толкова лесно. 

Говорете с факти. Обяснете на родителите си защо сте избрали конкретната страна и защо конкретният език ви е нужен. Не пропускайте да им кажете, че това е вашият шанс да намерите своето място в света и да получите по-добра възможност за реализация в живота. Качествата, които ще придобиете и развиете по време на обмена – независимост, комуникационни умения, адаптивност, гъвкавост ще бъдат важна предпоставка за назначаването ви на първата ви сериозна работа. Родителите обичат тези неща!

Опитайте се да си изготвите финансов план, който да представите на родителите си

Да поговорим за бюджета!

Обменът в чужбина не е никак евтино начинание. Пресметнете колко ще ви струват самолетните билети, включете таксата за програмата, джобните пари (не надувайте излишно размерът на личните средства, които ще са ви необходими)! 

Дори да сте сигурни, че обменът е по джоба на родителите ви, не очаквайте от тях да се съгласят да ви финансират безрезервно. Ако родителите ви са скептично настроени, задължително трябва да съставите добре обмислен план преди да говорите с тях. 

Не изключвайте възможността да кандидатствате за различни стипендии или ученически заем. YFU предлага социални стипендии – запознайте се с условията на сайта ни: www.yfu.bg!

Покажете готовност да върнете парите на по-късен етап, ако родителите се съгласят да ви финансират! Не забравяйте да изкажете благодарността си за шанса, който ви дават и за финансовата подкрепа, която ви оказват!

Ако имате навършени 16 години може да си намерите работа

Намирането на работа е отличен начин да демонстрирате отдадеността си на идеята да отидете на обмен и готовността си да направите жертви, за да я превърнете в реалност. Родителите се радват безумно на първата работа на децата си и ще се гордеят от проявата ви на зрялост и отговорност. Вашата готовност да съдействате за покриване на част от разходите ще направи сумата за обмена по-приемлива за родителите ви. Разбира се, освен да печелите пари, е необходимо и да се научите да ги спестявате!

Бъдете подготвени

Родителите ви ще бъдат доволни и по-спокойни, ако знаят, че сте проучили нещата задълбочено. Вашата увереност и способност да отговорите на всичките им въпроси ще ги впечатли!

Убедете се, че сте наясно с всички аспекти на програмата, за която кандидатствате, като например:

• Държавата, за която искате да заминете и нивото на езика, който трябва да владеете. Ще трябва ли да посещавате езиков курс предварително?

• Какъв тип училище ще посещавате и каква е академичната програма? Наблегнете на фактът, че ще живеете в семейство! Нека родителите ви знаят, че ще имате „приемни“ родители, пред които ще отговаряте – също както пред тях.

Родителите имат склонността да се притесняват от опасностите, които ви дебнат в непознатата страна. Разяснете им мерките за сигурност, които ще се предприемат: задължителната медицинска застраховка, телефонен номер за спешни случаи, възможността да се обръщате към приемното семейство (като местни хора, те са наясно със средата, която ще е нова за вас) за съвети и насоки. Насреща ще е и вашият довереник – човекът, на когото може да споделите всичките си тревоги, на когото може да зададете всичките си въпроси. Екипът в офисите на YFU (координаторите и националният директор) също ще е на ваше разположение и ще ви съдейства по всякакъв начин.

С новите комуникационни технологии (мобилни телефони, социални мрежи, чат-приложения, скайп и др.) е по-лесно от всякога да поддържате връзка с близките си докато сте в чужбина.

Има информация, която няма как да научите преди да бъдете одобрени за програмата (като семейството, при което ще живеете и училището, което ще посещавате). Важно е по време на разговора с вашите родителите да им покажете, че сте наясно как да си набавите информацията в бъдеще. Поддържайте контакт с YFU, следете интернет и фейсбук страниците ни. Можете да се свържете с ученици, които вече са били на обмен и да прочетете блоговете им. Може би родителите ви ще са по-спокойни, ако проведат разговор с родителите на тези деца? 

Реалистичните очаквания са от голямо значение за годината ви на обмен – те ще предотвратят много разочарования и ще ви дадат възможност да опознаете истински страната, която сте избрали.

Коледните празници в Германия... Василена Димитрова

Първата ми Коледа в Германия

Може би най-запомящият се момент от годината ми на обмен беше Коледа.

Коледното настроение започна да се усеща още с настъпването на т.нар. Adventszeit. Приемната ми майка направи за всеки от семейството Adventskalendar. Разбира се, аз също имах. Беше наистина забавно всеки ден от декември да получаваш някакъв малък подарък. През целия декември посещавахме и много коледни базари, като едни от най-красивите бяха тези в Кьолн и в Кобленц.Обикновено на немските базари има наистина много вкусотийки,красиви коледни украси и много настроение. Разбира се, не може да мине и без немска бира и греяно вино(имаше дори греяна бира - Glühbier).

На Бъдни вечер цялото семейство отидохме на църква.След празничната служба всички се поздравиха с „Frohe Weihnachten” („Честита Коледа“) Тогава идва и времето на празничната вечеря. Истината е, че немците не се подготвят особено за Бъдни вечер. В някои семейства дори има само пържени картофи и наденички (Pommes und Würstchen). Класическа комбинация...

В моето приемно семейство вечерята се състоеше от типично немски ястия: кнедли, картофено пюре, червено и кисело зеле, свинско месо. В Германия не се пости на Бъдни вечер. След семейната вечеря всеки трябвашe да занесе подаръците си под елхата , т.е. да ги даде на приемния ми баща. Той беше нашият Christkind. В немските семейства не се очаква идването на Дядо Коледа, а раждането на Христос. Приемните ми родители бяха организирали всичко много забавно. Отидохме в дневната и какво да видим:истинска, зелена, бляскава елха, под която имаше купища подаръци. Украсихме я точно един ден преди Бъдни вечер. Всеки получи подарък от останалите членове от семейството. Беше наистина много забавно!

Празнувахме Коледа три дни. На 25 декември бяхме при бабата. Тя беше направила няколко кухена (сладкиша), ние занесохме още, другите роднини също. На масата имаше около 10 сладкиша. Празнувахме следобедно с кафе и чай. Вторият ден от Коледа се събрахме на вкусно, домашно барбекю у дома. Цялото семейстов с всички роднини отново бяхме заедно. Моята първа немска Коледа беше наистина незабравима!

Опитът на един ученик на обмен в Дания... Яна Иванова (A student experience in Denmark... Iana Ivanova)

Our dear student Iana took the time to answer some questions, so let's jump right into it! 

(You can find the English version below)

Как се чувствам в Дания сега?

В Дания съм от 7 месеца и ми остават още само 4. И като си помисля, че времето ми тук свършва не мога да повярвам колко бързо отлетя! Все още не мога да осъзная, че ще напусна дома, приятелите и семейството си тук. Как се чувствам ли? Чувствам се щастлива, че съучениците ми, другите ученици на обмен и най-вече приемното ми семейство отвориха сърцата и домовете си и споделихме толкова невероятни моменти заедно! Знам, че винаги когато се върна ще има при кого да дойда и ще ме приемат отново с отворени обятия. Беше ми тъжно когато напусках дома си за 11 месеца, но знаех че ще се върна. А когато трябва да напусна и втория си дом и никога вече няма да имам този живот- тук и сега… сърцето ми се свива само при мисълта за това. Сега Дания е моят дом и аз го обичам, както и всички с които направихме тези месеци незабравими!

Какво най-много ме изненада от страната?

Когато заминавах за Дания не знаех много за страната и хората тук. Четох много и бях чувала доста стереотипи, за това си признавам, че първото което ме изненада е, че не всички са високи, руси и стройни . Тук има хора от всякаква раса, религия и сексуална ориентация, хора с различни възможности и социален статус и всички са равни! Очаквах хората да са по-консервативни и традиционно мислещи, но те ме изненадаха с безграничното си приемане на различни култури и начини на мислене и техните „странности“ 

Нещо за семейството ми…

Ах! Семейството ми е страхотно! Много сме различни един от друг и въпреки това станахме семейство. Спомням си първия ден, когато дойдох при тях, колко бях развълнувана и леко стресната от голямата промяна, но те бяха до мен. Направиха всичко, за да се почувствам като у дома си. И от тогава не спират да се интересуват от мен, а аз знам че мога да споделя с тях, ако нещо ме тревожи или ми липсва България. Показаха ми неща за които дори не съм се и замисляла (пр: карамелизирани картофи:D ) Заедно ходихме на невероятни места, и са винаги готови да се погрижат за мен, когато имам нужда от тях. Те са веселяци и през цялото време се смеем и забавляваме, за по-добре прекарано време с тях не мога и да мечтая!

Какво научих до сега?

Не знаех, че за толкова кратко време е възможно да науча толкова много неща, както за себе си, така и за света и хората около мен. В датския езика има една дума- „hygge“. Тя не може да се преведе, но описва чувството когато си заедно с близки за теб хора, вътре, на топло и играете „Не се сърди човече“ ;). Предполагам, че на български думата би била „уют“ + „любов“. Пълният смисъл на думата разбрах на Коледа, когато цялото семейство пяхме песни около елхата, ядохме сладкиши и си разменяхме подаръци! Освен езика и всички нови емоции мисля, че едно от най-важните неща които научих на обмена си до сега е как всичко си има по няколко пласта. Когато се намираш в страна където всичко е различно и хората възприемат света по различен начин е неизбежно и ти самия да погледнеш на нещата от друг ъгъл. Винаги съм смятала това за изключително качество. Това е най-ценния урок който научих още в първите си месеци тук и мисля че живота в друга държава е най-бързия начин да го науча!

Какво бих казала на всеки който иска да стане ученик на обмен с YFU?

Знам, че изглежда плашещо просто да „зарежеш“ живота си у дома, семейството и приятелите си. Страшно е и да се озовеш сам на място където никой не те разбира (поне в началото) и е трудно да се справиш с чувствата бушуващи вътре в теб, знам. Но истината е, че не си сам! YFU е като едно огромно семейство, което се грижи за теб, но отдалече, за да ти даде достатъчно пространство да изявиш целия си потенциал. Всички в организацията разбират през какво минаваш и са до теб, за да ти помогнат. Също така има още толкова много стреснати ученици, които изживяват абсолютно същото като теб. А най-якото е, че откъдето и да идват, колкото и да сте различни те стават най-добрите ти приятели! Това и е уникалното на тази година- запознаваш се с изключително много хора с които още след третия ден от лагера имаш чувството че сте били заедно от малки. От напълно непознати, за една година, станахме семейство! Родителите ми обичат да казват, че да отидеш на обмен е като съвременна казарма, защото калява характера ;). Аз обаче бих казала, че това е възможно най-забавната версия на предстоящия ни живот като възрастни. Вместо да се хвърлиш направо в дълбокото, първо се гмуркаме плавно и неусетно за да видим красотата която ни очаква. Никой не обещава, че е лесно, но бих го направила отново и отново защото определено си заслужава!

How do I feel in Denmark?

It has been 7 months that I am in Denmark and I have only 4 more. And when I think that my time is coming to an end, I cannot believe how fast it flies away. I still cannot believe that I will have to leave my new home, friends, and family in Denmark. How do I feel? I feel so happy that my classmates, the other exchange students, and most importantly my host family have opened their hearts and homes and we have spend so many incredible moments together. I know that every time I come back in Denmark, I will have a place where I will be welcomed. I was sad when I had to leave my home for 11 months, but I knew I will come back again. And now when I think that I will have to leave my second home, and I will never “live this life ever again” my heart is aching. Now Denmark is my home – I love my new home, as well as all the people who made these months unforgettable!

What surprised me the most in Denmark? When I left Bulgaria to come in Denmark, I did not know anything about the country and the people. I had read a lot and I had heard many different stereotypes. This is the reason I was very surprised that not everyone is tall, blond and in good shape. In Denmark you can see people from different race, religion, and sexual orientation, as well as people having different social status, and they are all equal! I was expecting the people to be more conservative, but I was surprised by their acceptance of other cultures and mindsets and by their cure little weird habits.

Something about my family…

I have a great family! We are very different, but we have became a real family! I remember the first day when I met them – I was so excited and somewhat scared of the big change, but they were there for me. They made everything, so that I feel at home. Since that moment, they have always been taking care of me, and I know that I can tell them when I am worried or homesick. They have shown me new things—caramelized potatoes, for example. Together we have been to wonderful places, and they are always there for me when I need them. They are happy people, we laugh and we have fun all the time – I could not imagine a better way to spend may time with them.

What have I learned so far?

I did not know that for so little time I could learn so many new things about myself, as well as the world and the people around me. In Danish we say „hygge“. It has no translation, but describes this feeling when you are surrounded by your loved ones at a warm place where you play together board games (Ludo, for example). I guess the closest translation of that word would be “cosy” + “love”. The full sense of this word I learned on Christmas when we were singing songs around the Christmas tree, we were eating sweets, and exchanging gifts. During my exchange I have discovered not only the language and many new emotions, but also that everything in this world has several layers. When you live in a country where everything is different and the people see the world in a different way, it is only a matter of time that you too start looking from their perspective. I have always considered this to be a great feature! This is the most important lesson I have learned during my first months here, and I believe living in another country was the fastest way to learn it.

What would I say to a student who wants to go on exchange with YFU?

I know that it may look scary to “leave” you live, family, and friends. It is also scary to find yourself at a place where people do not understand you (at least in the beginning). It is also difficult to deal with all those feelings, I know that. But the true is that you are not alone in this! YFU is one big family that will take care of you while giving you enough space to show your full potential. Everyone in the organization know what are you dealing with you right now and will help you in that. There are also many other scared students who are going through exactly the same as you do. And the best part is that you may come from different places and be so different from each other, but you always become best friends! This is what makes this year so special – you meet so many new people and you have the feeling that you have always been friends. We were complete strangers, now we are family! My parents used to say that going on exchange in like going in the army, because it makes you stronger! I would say that this is the best version of what is waiting for us in our adult life. Instead of going in the deep right away, we take little steps in order to see the beauty that is waiting us. No one says it will be easy, but I would do it again and again, because it is definitely worth it!

Changing the world one Colored Glasses workshop at a time

This post was written by Paula Agüero, our Argentinian intern.

As a former exchange student, YFU volunteer, current intern and human being that simply doesn't live in the same country where born; there's a set of questions I'm used to hear. There's as well a set of answers. Short. Simple. Sweet. They are true, yes, but I do cringe inside every time I give them.
The other night I was having a Bulgarian dinner with Bulgarian people, as you could expect when you move to Bulgaria, and I was asked one of the very well known set of questions: the ones that start with “why”. I gave my very well-known answer: because blah blah blah... and to get to understand this culture.

“You will never understand this country. You're not Bulgarian”

Conversation goes on. And yes, my country is not doing great either. 

“And what are you doing about this? How will you “change the world”?

In all fairness, all my short answers can sound very idealistic. For me, the fact that bad things happen it’s understood and I don't want to dive into the cruelness and darkness of the world in the first two minutes of drinking my rakija. I wish I could explain how “changing the world” is the headline and ultimate goal, yes, but for us that's the tip of the iceberg. And I really don't think we had enough rakija to go through it all.
When I do a Colored Glasses workshop, it's not the world I'm trying to change but one kid's mind. I'm not aiming to start a revolutionary explosion with this workshops, I'm just setting off a chain reaction. I'm not going to explain this or give examples, just take my word for it... at least for now.

The “Colored Glasses” name is not aleatory, разбира се. It's in reference to the widely known Colored Glasses analogy. In short:

You, Bulgarian, yellow glasses. Me, Argentinian, blue glasses. We were born with them just like the rest of the Bulgarians and Argentinians. We see the world, reality, through this glasses. For Argentinians, reality is blue. For Bulgarians, yellow.

Our worlds would crash forever if we kept on shouting “YOU'RE WRONG THAT TABLE IS CLEARLY BLUE/YELLOW”. Instead of only asking what is that you see, I should be asking why you see it. Take me through your life path. Make me go with you to the beginning of all. Get frustrated with me when I hit those bumps on the road and it looks like I won't be able to get it.

Get mad.
And calm down.

Calm down so you can start once again.

We are finally at the point where you can show me you were born with this view. But this process is never one-sided: by getting so frustrated with me, you'll understand my frustration as well. If you were able to convince me, it's because you listened. In the process you will learn about my yellow glasses and, by no means, you'll try to take them off. You know you can't. They are attached. But I can, however, put on a pair of Bulgarian glasses. 

And now my reality is green.

Yes, I will never be a Bulgarian. And I'm not aiming to. I'm just trying to understand where you come from in order to empathize with you. That's the only thing I want, and the only thing we need: empathy.
With the workshops, in the end, what I'm trying to get across as a Colored Glasses facilitator is actually just a reminder. I need to remind one kid that, as a person, he or she is an empathetic being. And, as a person, that kid needs to exercise that power. Then, they will have the power to understand (without the necessity to agree) a thousand of realities. Trust me, only afterward, you will be able to actually begin to understand your own. And this is the first step needed to take -appropriate- action.

To answer this man's last question: I am not changing the world. I'm just changing some kids minds.

And that means the world to me.

Pau

If you are interested in collaborating with the Colored Glasses project, there are two ways you can do that:

1. Become a teamer! If you live in Bulgaria, contact us for more info. We will be holding a training in Sofia from February 26th till the 28th.

2. Donate to our cause here. Whatever amount you can give us makes Colored Glasses grow better and bigger in Bulgaria! 

Стани YFU доброволец - Просто едно зъбчато колелце

Здравейте! Казвам се Яна и съм доброволец към Сдружение „Младеж за разбирателство” България. Била съм на обмен в Германия 2012/2013 година и това промени живота ми и възгледите им за него. Срещнах толкова много хора, които работеха за тази кауза и тя ги сплотяваше, караше ги да се чувстват част от нещо голямо и значимо. Прииска ми се и на мен да помагам и да допринасям за общността, в която живея, било то и с нещо малко. Това беше една от главните причини да поискам да съм доброволец в офиса на организацията, като се върнах.

Отначало бяха малки неща – да преведа някой документ и блог, да изнеса презентация в училище, да говоря с хора за обменната ми година, да стана довереничка на Мари-Лиз от Естония и постепенно значимостта ми растеше и се намираха неща, които правех особено добре и ми заслужваха похвали. Малко по малко, стъпка по стъпка осъзнавах колко са ми благодарни всички от организацията и за най-малките неща, които правя, затова започнах да искам да поемам все по-големи отговорности, с надеждата, че ше облекча работата им.

Усилията ми винаги биваха възнаградени с усмивки, доверие и топлота. Всички тук ме научиха, че всяка помощ е важна и нито една идея не е незначителна, защото нито една машина не може да се движи без малки зъбчати колелца. Аз съм едно от многото зъбчати колелца в нашата организация. Малка съм, но съм важна. Знам, че има много млади хора като мен, кипящи от енергия и пълни с идеи и желание да покорят света. Но покоряването на света, колкото и голямо като мисия да звучи, започва с покоряването на родното място, с малките неща, които бавно, но сигурно ни носят към целта ни.

Дейността на организацията е нещо като призвание. Кауза, към която е невъзможно да не станеш съпричастен. Идея, на която няма как да не се възхити човек. Особено ако знае колко усилия и желание се крие зад всеки един ученик, изпратен в чужбина с наша помощ. Това са хората зад кулисите – тези, които рядко излизат отпред, за да пожънат плодовете на труда си, но всъщност карат нещата да се случват. Въпреки това, дори те се нуждаят от помощ, от хора, които на края на деня да оценят това, което те правят и да са готови да работят рамо до рамо с тях, в името на нещо специално. Гордея се да кажа, че съм част от това, защото ме кара да мисля, че работя за нещо по-голямо от мен, нещо глобално, нещо, което ще остане в спомените и на най-несъпричастните сред нас.