Стани YFU доброволец - Просто едно зъбчато колелце

Здравейте! Казвам се Яна и съм доброволец към Сдружение „Младеж за разбирателство” България. Била съм на обмен в Германия 2012/2013 година и това промени живота ми и възгледите им за него. Срещнах толкова много хора, които работеха за тази кауза и тя ги сплотяваше, караше ги да се чувстват част от нещо голямо и значимо. Прииска ми се и на мен да помагам и да допринасям за общността, в която живея, било то и с нещо малко. Това беше една от главните причини да поискам да съм доброволец в офиса на организацията, като се върнах.

Отначало бяха малки неща – да преведа някой документ и блог, да изнеса презентация в училище, да говоря с хора за обменната ми година, да стана довереничка на Мари-Лиз от Естония и постепенно значимостта ми растеше и се намираха неща, които правех особено добре и ми заслужваха похвали. Малко по малко, стъпка по стъпка осъзнавах колко са ми благодарни всички от организацията и за най-малките неща, които правя, затова започнах да искам да поемам все по-големи отговорности, с надеждата, че ше облекча работата им.

Усилията ми винаги биваха възнаградени с усмивки, доверие и топлота. Всички тук ме научиха, че всяка помощ е важна и нито една идея не е незначителна, защото нито една машина не може да се движи без малки зъбчати колелца. Аз съм едно от многото зъбчати колелца в нашата организация. Малка съм, но съм важна. Знам, че има много млади хора като мен, кипящи от енергия и пълни с идеи и желание да покорят света. Но покоряването на света, колкото и голямо като мисия да звучи, започва с покоряването на родното място, с малките неща, които бавно, но сигурно ни носят към целта ни.

Дейността на организацията е нещо като призвание. Кауза, към която е невъзможно да не станеш съпричастен. Идея, на която няма как да не се възхити човек. Особено ако знае колко усилия и желание се крие зад всеки един ученик, изпратен в чужбина с наша помощ. Това са хората зад кулисите – тези, които рядко излизат отпред, за да пожънат плодовете на труда си, но всъщност карат нещата да се случват. Въпреки това, дори те се нуждаят от помощ, от хора, които на края на деня да оценят това, което те правят и да са готови да работят рамо до рамо с тях, в името на нещо специално. Гордея се да кажа, че съм част от това, защото ме кара да мисля, че работя за нещо по-голямо от мен, нещо глобално, нещо, което ще остане в спомените и на най-несъпричастните сред нас.